Сигурно познавате хора, които са убедени и са готови разпалено да убеждават и вас, че прахът за пране в Германия примерно няма нищо общо с българския. Говорим за един и същ прах за пране - да кажем Ариел с последно поколение високо технологични гранули. Уж е един и същ прах, купуваш си го и тръгваш да переш, изпълнен с оптимистични европейски намерения, но ядец. Оказва се, че гадните капиталисти са произвели отделна нискокачествена серия препарати специално за нашия пазар и ни цакат с кофти прахове за много пари.

Сега, като го написах, ми звучи още по-абсурдно отколкото докато си мислех по темата преди няколко минути. И наистина не проумявам как е възможно толкова много нормални и разумни хора да са убедени в истинността на една такава нелепица.

При положение, че прахът за пране в опаковката на Ариел сам по себе си струва сигурно жълти стотинки и рекламните разходи са много по-сериозна част от себестойността му, не звучи ли безумно P&G да отделят допълнително ресурси, та да ни разработят специален по-скапан препарат? При положение, че вече имат технологията и са инвестирали в развойна дейност, те нормални ли са да инвестират още повече, за да ни стане гадно? Да не говорим, че пазарът ни е толкова малък, че дори и да им се искаше да ни прецакат, едва ли щяха да тръгнат да се занимават…

Това мнение обаче се споделя от много хора и то не само за прахове, ами и за шампоани, всякаква козметика, парфюми, дори лекарства.

Колко трябва да сме мнителни, за да се поставим в епицентъра на един такъв световен заговор?

Имам няколко индикатора за замърсяване на средата, по които се ориентирам накъде вървят нещата: памучето, с което почиствам лицето си вечер, вида на обувките ми след разходка в парка и наслоения прах по предното стъкло на колата преди да пусна чистачките сутрин. И нещо и трите ми индикатора са обезпокоително единодушни в тенденцията.

София е ужасно място за живеене - мръсно, пренаселено и задръстено от коли и хора. Според обявите в сайтовете за недвижими имоти къщичка във Велико Търново примерно може да се купи с парите, за които може да се продаде един апартамент в не особено престижен квартал тук.

Защо не се решаваме на подобна “транзакция” тогава? Защо не се местим? Напоследък разсъждавам доста по темата и ми е тъжно, че и ние сме част от омагьосания кръг - всички живеят в София, защото тук има работа. Всички фирми отварят офиси в София защото тук живеят всички. И заради тези фирми още хора се местят в София, а заради тези хора още фирми решават тук да си центрират офисите. И така нататък до безкрай. Накрая ще остане един 5-милионен астматичен град, от който всички са недоволни и негов огледален образ по морето (тип Слънчев бряг), където 5те милиона ще отмарят през лятото в максимално близка до обичайната обстановка.

На село хора няма да живеят - така и така всички зеленчуци и плодове са вносни. И градовете ще замрат. София ще се разрасне чак до Супер Боровец, а Витоша ще бъде изцяло “интегрирана” и ще се състои от престижни нови жилищни комплекси като “Алеко” например…. Спирам дотук, че ми стана страшно.

Ще огледам пак обявите за продажба на къщички, току-виж успея да измисля нещо.

Днес, докато пазарувах в един бебешки магазин пюрета за дъщеря си, я срещнах - жената с най-големия задник. Не съм очаквала, че има подобен типаж, нито пък че така бързо ще я идентифицирам като я видя, но ей на. Срещнах я.

Жената с най-големия задник беше там с току-що проходилото си бебе. Надупена долу, за да го предпази от падане, тя на практика заемаше всички подстъпи към пюретата и така я видях - аз съм заплес и сигурно щях да я пропусна иначе. Маневрирах с количката отляво и отдясно, но това си бяха безнадеждни маневри. “Не там, бе Митеееее” гукаше тя докато Митето весело събаряше на земята бурканчета и кутии и как се въртеше не знам, но задникът й все пред нас.

Позволих си да напиша предните два абзаца поради точно две причини: Първо, отчаяно искам да имам и аз блог, а вече две седмици не мога да родя нищо, което да запиша. И второ, сигурна съм че жената с най-големия задник няма да се разпознае в това описание и обидени няма да има.

Ето ме и мен на блога